ХИМИЧЕСКА ПРОМИШЛЕНОСТ

ПРОГРАМИ ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ НА МСП ОТ ХИМИЧЕСКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ

В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОЕКТА CARE+ ПО
ПРОГРАМАТА ИНТЕЛИГЕНТНА ЕНЕРГИЯ ЗА ЕВРОПА

Настоящото представяне отразява резултатите от широко използване на инструменти и материали за подобряване на енергийния мениджмънт и енергийната ефективност в малки и средни предприятия (МСП) на химическата промишленост. Резултатите са получени в изпълнение на задачи от проекта CARE+ „Обучение на малки и средни предприятия (МСП) от химическата промишленост за отговорно използване на енергията” на Програмата „Интелигентна енергия за Европа” на Европейската Комисия. В Проекта участват организации и фирми от Белгия, Великобритания, Италия, Полша и България, като бенефициенти са МСП от Италия, Полша и България. Партньори от българска страна са Българската камара на химическата промишленост и «ЕЕС – Енергийно ефективни системи» ООД.

Проектът CARE+ има за цел:

• Да развива, изпитва и предлага схема за енергийна ефективност за МСП
• Да разпространява информация за енергийно ефективни технологии и системи за управление сред МСП;
• Чрез обучение и само-одитиране да покаже на МСП резервите и икономическата ефективност на подобрените практики и технологии;
• Да разработва специални инвестиционни схеми за улесняване внедряването на мерки за енергийна ефективност в МСП;
• Да подобрява резултатността на енергийната ефективност на сектора.

Основни задачи на Проекта са:

1. Управление на Проекта
2. Оценка на потребностите (преглед на състоянието на енергийната ефективност в сектора)
3. Разработване на помощни материали и инструменти за енергиен мениджмънт (Най-добри практики, Ръководство и програмен продукт за
самоодитиране, Маркетингова брошура и др.)
4. Пилотно тестване в по 2 МСП във всяка от страните – бенефициенти
5. Коригиране на материалите и обучение
6. Разширено внедряване на инструментите и материалите за самоодитиране и подобряване на енергийния мениджмънт в поне на 25 МСП във всяка от страните – бенефициенти
7. Интернационализация на инициативата
8. Комуникации и популяризиране на резултатите

Инструментариумът по проекта е изцяло съобразен с изискванията на Стандарта за енергиен мениджмънт БДС EN 16001.

Ръководството за самостоятелен одит на енергийната ефективност

Ръководството и придружаващият го програмен продукт са изцяло в съответствие с изискванията на Българската нормативна база за провеждане на обсле двания за енергийна ефективност на промишлени консуматори, за управление на енергопотреблението, както и за ежегодното планиране и отчитане на дейностите по ефективно използване на енергията. Самостоятелният енергиен одит има характер на предварително или опростено обследване, което в значителна степен води до подобряване на качеството и намаляване разходите за детайлното обследване. То е структурирано в 4 основни етапа и 15 стъпки по събиране, обработване и анализ на данни за консумацията на енергия, производството и финансовите резултати, както следва:

scan0002

Наръчник за най-добри практики по енергийна ефективност

Наръчникът включва разнообразни материали във вид на методи, процедури, технически решения и конкретни примери в най-важните подсистеми и обекти на енергийното стопанство, структурирани в следните области:

Добра практика 1: Как да съставите и да работите с Програма за енергиен мениджмънт
Добра практика 2: Как да отчитате и анализирате използваната от вас енергия
Добра практика 3: Как да изградите и работите с енергийната информационна система
Добра практика 4: Как да подобрите енергийните характеристики на производството на пара
Добра практика 5: Как да намалите потреблението на енергия в системата за сгъстен въздух
Добра практика 6: Как да намалите потреблението на енергия във вашите сгради
Добра практика 7: Как да подобрите енергийната ефективност на двигателите и задвижванията
Добра практика 8: Как да подобрите енергийната ефективност на производствените процеси

Пилотно внедряване на инструментариума за енергиен мениджмънт

Разработените материали и инструменти за подобряване на енергийния мениджмънт бяха тествани и внедрени в по 2 пилотни обекта за всяка от страните – бенефициенти. За България, също като партньори по Проекта, бяха включени “Агрия” АД и “Каумет” АД. Техните специалисти преминаха обучение по материалите и получиха консултантска помощ по приложението им. Ръководствата на фирмите оказаха силна подкрепа за изпълнение на задачите от проекта, а специалистите проявиха висока степен на квалификация и мотивация за успешното провеждане на пилотното внедряване на материалите. В резултат бяха разработени и утвърдени от ръководствата на фирмите:
• Самостоятелни енергийни одити с провеждане на всички предвидени стъпки и процедури с високо качество в рамките на 2-3 месеца
• Декларации за енергийна политика
• Програми за ЕЕ

Коригиране на материалите и обучение

В резултат на анализа на резултатите от използването на материалите в пилотните обекти, бяха направени корекции и подобрения, главно в посока
на опростяване на процедурите по самоодитиране и подобряване на функционалността на програмния продукт. Разработена беше българска версия на материалите и те бяха подготвени във вид на книжни тела и на електронни носители.

Разширено внедряване на инструментите и материалите

През месец Февруари 2010 г. беше проведен национален семинар за обучение на енергийните мениджъри и стартиране на кампанията по изпълнение на самостоятелни енергийни одити и подобряване на енергийния мениджмънт. На семинара, преминал при висок интерес, взеха участие около 50 специалиста от 38 предприятия, които изявиха готовност за включване в тази част от Проекта. Приети бяха план-графици за изпълнение на стъпките по самоодитиране за всяка от фирмите с използване на предоставените материали и консултантска помощ от партньорите по проекта. Кампанията стартира през м. март и приключи в края на 2010 год. Като цяло тя премина при добра подкрепа от страна на ръководствата на фирмите, желание и ангажираност на енергийните специалисти. В хода й възникнаха редица проблеми, като:
• Провеждането съвпадна с икономическата криза, довела да нарушаване на нормалния производствен цикъл и дори до спиране
на някои производства за определени периоди от време;
• Забележимо редуциран състав на специалистите, ангажирани с енергийните стопанства в редица от МСП;
• Липсата на достатъчно време от страна на енергийните специалисти за събиране и систематизиране на необходимите данни;
• Недостатъчни умения за използване на програмния продукт за малка част специалистите;
• Недостатъчни комуникации със специалистите по управление на производството и икономическите служби;
• Липса на достатъчно прибори за измерване на енергийните потоци и др.
При преобладаващия брой участници проблемите бяха преодолени, като самостоятелните енергийни одити бяха успешно изпълнени в 30 МСП.
Това е с 20% повече от предварително планираните по проекта одити и е най-доброто постижение между трите страни – бенифициенти.
От гледна точка на размера на одитираните предприятия, разпределението е както следва:
• 2 микро предприятия;
• 4 малки предприятия;
• 24 средни предприятия, включително 6 обособени производства на големи предприятия.
Качеството на одитите е различно, но като цяло е подчертано положително:
• За 5-6 от участниците то е отлично, като са изпълнени практически 100% от всички предвидени процедури;
• Останалите МСП са изпълнили над 80% от заложените процедури при добро качество на изводите и предлаганите мерки за икономия на енергия;
• Част от фирмите не бяха в състояние да разпределят достатъчно достоверно енергийните разходи по видове продукция и/или по обособени производствени зони. Основна причина за това е липсата на вътрешно измерване на енергийните пороци. Въпреки това, тази първа итерация в одитирането е особено полезна и по-ясно откроява необходимостта от подобрения в енергийния мениджмънт и мониторинг;
• Част от енергийните мениджъри предпочетоха да използват симулативни вместо реални финансови данни за стартовия вариант на одита.
Съблюдавайки изискванията за конфиденциалност на този вид информация, бе възприета възможността за последващо използване на реалните данни при подходяща комуникация със специалистите от финансовите служби.
Делът на енергийните разходи в общите производствени разходи за различните МСП варира от 3-4% до 20-25% в зависимост от сектора на одитираните фирми. Бяха идентифицирани и оценени като подходящи за внедряване средно по 3-5 вида енергоспестяващи мерки.
Най-често срещаните между тях са:
• Въвеждане или подобрения в системите за енергиен мениджмънт и енергиен мониторинг;
• Утилизация на отпадна топлинна енергия;
• Подобрения в системите за пренос и разпределение на топлинната енергия;
• Ефективни управление на двигатели и електрически задвижвания;
• Изолация на технологични агрегати;
• Ефективно осветление и др.
Очакваните икономии от предлаганите мерки варират значително в зависимост от дела на енергийните разходи, потенциала за подобрения в енергийните стопанства и възможностите за реални инвестиции в тази област. Средният процент очаквани годишни икономии е около 10%.
Извършена е и приоритизация на мерките, главно според сроковете за изкупуването им.
Успехът на проекта и кампанията по разширено използване на предложените инструменти в голяма степен зависи от тяхното регулярно използване с нарастваща детайлизация и точност на енергийните анализи. Част от МСП приложиха тези инструменти за две последователни години, което е индикация за положителната оценка на тяхната ефективност. Този опит следва да бъде насърчаван и популяризиран. Някои от фирмите, подлежащи на детайлно обследване за енергийна ефективност съгласно Закона за енергийна ефективност проведоха тези обследвания с максимално използване на резултатите от самоодитирането, с което съкратиха значително разходите си при несъмнено повишени качествени резултати.

Изводи

Проведено е успешно разработване на материали и инструменти за подобряване на енергийния мениджмънт в МСП от химическата промишленост.
Обучени са и са подготвени за тяхното ефективно използване голям брой специалисти на МСП, изявили готовност за участие в Проекта.
Материалите са успешно използвани в 30 предприятия с добри резултати в анализа на енергийната ефективност и набелязването на приемливи мерки за икономия на енергия.